Изгревът на Сърцето

Poetry » Landscape

815 0 1

Изгревът на Сърцето

Дълбоко в мен тъжи малката светиня.

Стои и плаче, нежно ме докосва с мигли.

Къде сам аз, къде са моите деца,

къде са ветровете на прерийната радост?

Къде са малките листа на моите ръце?

Къде е лепкавата кал, в която сам родена -

къде ли е душата на нашата сесттра,

къде ли е милувката на сребърния вятър?

Къде е светлината на дъгата, която озарява моята душа?

Нима вятърът не духа вече, нима съм само "аз" на този свят?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0