Изгревът на Сърцето

Poetry » Landscape

811 0 1

Изгревът на Сърцето

Дълбоко в мен тъжи малката светиня.

Стои и плаче, нежно ме докосва с мигли.

Къде сам аз, къде са моите деца,

къде са ветровете на прерийната радост?

Къде са малките листа на моите ръце?

Къде е лепкавата кал, в която сам родена -

къде ли е душата на нашата сесттра,

къде ли е милувката на сребърния вятър?

Къде е светлината на дъгата, която озарява моята душа?

Нима вятърът не духа вече, нима съм само "аз" на този свят?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0