5 июн. 2008 г., 20:27

Изгревът на Сърцето

818 0 1

 

Изгревът на Сърцето

 

 

Дълбоко в мен тъжи малката светиня.

 

Стои и плаче, нежно ме докосва с мигли.

 

Къде сам аз, къде са моите деца,

къде са ветровете на прерийната радост?

 

Къде са малките листа на моите ръце?

 

Къде е лепкавата кал, в която сам родена -

къде ли е душата на нашата сесттра,

къде ли е милувката на сребърния вятър?

 

Къде е светлината на дъгата, която озарява моята душа?

 

Нима вятърът не духа вече, нима съм само "аз" на този свят?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...