Изгря луната с трепет плах
Изгря луната с трепет плах
Изгря луната с трепет плах,
въздишки тягостни не спят...
В косите черни – звезден прах,
хиляда бездни ни делят...
Когато в този късен зрак
печални стихове редя...
По него вехна пак и пак
и искам да се преродя...
Таз разлъка, как тежи ми,
с потайни клетви го зова...
Нейде там Амур ме мами,
но няма смисъл от това...
И щом блесне в мрачината
на утрото светлика бял...
Знам – изкупвам си вината,
в живота туй е моят дял...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
