27.08.2019 г., 14:58 ч.

Изгря луната с трепет плах 

  Поезия » Любовна
499 2 15

Изгря луната с трепет плах

 

Изгря луната с трепет плах,

въздишки тягостни не спят...

В косите черни  – звезден прах,

хиляда бездни ни делят...

 

Когато в този късен зрак

печални стихове редя...

По него вехна пак и пак

и искам да се преродя...

 

Таз разлъка, как тежи ми,

с потайни клетви го зова...

Нейде там Амур ме мами,

но няма смисъл от това...

 

И щом блесне в мрачината

на утрото светлика бял...

Знам – изкупвам си вината,

в живота туй е моят дял...

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??