Изгря луната с трепет плах,
въздишки тягостни не спят...
В косите черни – звезден прах,
хиляда бездни ни делят...
Когато в този късен зрак
печални стихове редя...
По него вехна пак и пак
и искам да се преродя...
Таз разлъка, как тежи ми,
с потайни клетви го зова...
Нейде там Амур ме мами,
но няма смисъл от това... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up