Aug 27, 2019, 2:58 PM

Изгря луната с трепет плах 

  Poetry » Love
507 2 15

Изгря луната с трепет плах

 

Изгря луната с трепет плах,

въздишки тягостни не спят...

В косите черни  – звезден прах,

хиляда бездни ни делят...

 

Когато в този късен зрак

печални стихове редя...

По него вехна пак и пак

и искам да се преродя...

 

Таз разлъка, как тежи ми,

с потайни клетви го зова...

Нейде там Амур ме мами,

но няма смисъл от това...

 

И щом блесне в мрачината

на утрото светлика бял...

Знам – изкупвам си вината,

в живота туй е моят дял...

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??