ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник.
Невям от думи вдигнах своя дом, че да замръквам в трънена постеля? –
да ги четете тихо в том след том, щом някой ден във Рая се преселя.
Подреждах ги на своя книжен рафт – и най-накрая грохнах в изнемога.
Един – от мен – неясен автограф, ще драсна ли в тефтерчето на Бога?
Доде загърбвам своя втори век, тъй не разбрах с какво тесто съм месен.
Аз бях изгубен в думите Човек – и в болките на този свят бях песен.
15 февруарий 2024 г. ...