Изгубен в думите Човек
ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник.
Невям от думи вдигнах своя дом, че да замръквам в трънена постеля? –
да ги четете тихо в том след том, щом някой ден във Рая се преселя.
Подреждах ги на своя книжен рафт – и най-накрая грохнах в изнемога.
Един – от мен – неясен автограф, ще драсна ли в тефтерчето на Бога?
Доде загърбвам своя втори век, тъй не разбрах с какво тесто съм месен.
Аз бях изгубен в думите Човек – и в болките на този свят бях песен.
15 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 16, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
