Изгубен в думите Човек

17 февр. 2024 г., 10:14

Поэзия

477 4 2

ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК

… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея

и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?

Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –

в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник.

Невям от думи вдигнах своя дом, че да замръквам в трънена постеля? –

да ги четете тихо в том след том, щом някой ден във Рая се преселя.

Подреждах ги на своя книжен рафт – и най-накрая грохнах в изнемога.

Един – от мен – неясен автограф, ще драсна ли в тефтерчето на Бога?

Доде загърбвам своя втори век, тъй не разбрах с какво тесто съм месен.

Аз бях изгубен в думите Човек – и в болките на този свят бях песен.

15 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 16, 55 ч.

yotovava (Валентина Йотова)

2024-02-17T21:21:30+02:00

Няма такава поезия.
"Невям от думи вдигнах своя дом, че да замръквам в трънена постеля? –
да ги четете тихо в том след том, щом някой ден във Рая се преселя."
zelenaradost (Милена Френкева)

2024-02-17T10:17:16+02:00

Красива, обичащапоезия, която просветлява душите!