Изгубена

Poesía » Otra

827 0 2

Изгубих себе си

в очите на тъгата тъмни,

поисках мрачен ден и непрогледна нощ.

Не помня вече чувства свидни

и болката ме реже като нож...

Искам да извадя очите си,

да не виждам погрознелия свят,

да изтрия мечите си,

и в тъмното да ударя на бяг...

Ръцете си искам да направя горещи,

да изгася пожара с пожар.

Искам огън от пламнали свещи,

да запаля живота си стар...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ss67 (Свилен Стоев)

Просто прекрасно! 6 !

2012-10-06T15:01:20+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Силно написано, разтърси ме... познато чувство, огнена болка!

2012-10-06T10:38:30+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0