Изгубих себе си
в очите на тъгата тъмни,
поисках мрачен ден и непрогледна нощ.
Не помня вече чувства свидни
и болката ме реже като нож...
Искам да извадя очите си,
да не виждам погрознелия свят,
да изтрия мечите си,
и в тъмното да ударя на бяг...
Ръцете си искам да направя горещи,
да изгася пожара с пожар.
Искам огън от пламнали свещи,
да запаля живота си стар...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
