5.10.2012 г., 20:47 ч.

Изгубена 

  Поезия » Друга
562 0 2


Изгубих себе си

в очите на тъгата тъмни,

поисках мрачен ден и непрогледна нощ.

Не помня вече чувства свидни

и болката ме реже като нож...

Искам да извадя очите си,

да не виждам погрознелия свят,

да изтрия мечите си,

и в тъмното да ударя на бяг...

Ръцете си искам да направя горещи,

да изгася пожара с пожар.

Искам огън от пламнали свещи,

да запаля живота си стар...

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??