Изгубена
Изгубих себе си
в очите на тъгата тъмни,
поисках мрачен ден и непрогледна нощ.
Не помня вече чувства свидни
и болката ме реже като нож...
Искам да извадя очите си,
да не виждам погрознелия свят,
да изтрия мечите си,
и в тъмното да ударя на бяг...
Ръцете си искам да направя горещи,
да изгася пожара с пожар.
Искам огън от пламнали свещи,
да запаля живота си стар...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кръстева Всички права запазени
