9 nov 2006, 17:58

Изгубена любов

Poesía

1.3K 0 2

В нощта скитам сама,
лутам се в измами и лъжа
къде си ти сега, да стоплиш моята душа?
Сърцето ми ранено, страда за твоята топлина,
но ти не ще се върнеш сега
за да слеем нашите тела в нощта,
под закрилата на любовта!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

davidbentley (Иван Николов)

никъде не съм тръгнал седа и чакам да предприемеш нещо ако освен не искаш стиховете ти да само мечти а не реалност

2009-12-11T20:21:20+02:00
When_an_angel_cry (Мони)

Кратко ,но съдържателно!Харесва ми!

2006-11-09T23:10:50+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0