9 nov 2006, 17:58

Изгубена любов

Poesía

1.3K 0 2

В нощта скитам сама,
лутам се в измами и лъжа
къде си ти сега, да стоплиш моята душа?
Сърцето ми ранено, страда за твоята топлина,
но ти не ще се върнеш сега
за да слеем нашите тела в нощта,
под закрилата на любовта!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

davidbentley (Иван Николов)

никъде не съм тръгнал седа и чакам да предприемеш нещо ако освен не искаш стиховете ти да само мечти а не реалност

2009-12-11T20:21:20+02:00
When_an_angel_cry (Мони)

Кратко ,но съдържателно!Харесва ми!

2006-11-09T23:10:50+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0