9.11.2006 г., 17:58

Изгубена любов

1.3K 0 2

В нощта скитам сама,
лутам се в измами и лъжа
къде си ти сега, да стоплиш моята душа?
Сърцето ми ранено, страда за твоята топлина,
но ти не ще се върнеш сега
за да слеем нашите тела в нощта,
под закрилата на любовта!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меглена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • никъде не съм тръгнал седа и чакам да предприемеш нещо ако освен не искаш стиховете ти да само мечти а не реалност
  • Кратко ,но съдържателно!Харесва ми!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....