Nov 9, 2006, 5:58 PM

Изгубена любов

Poetry

1.3K 0 2

В нощта скитам сама,
лутам се в измами и лъжа
къде си ти сега, да стоплиш моята душа?
Сърцето ми ранено, страда за твоята топлина,
но ти не ще се върнеш сега
за да слеем нашите тела в нощта,
под закрилата на любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

davidbentley (Иван Николов)

никъде не съм тръгнал седа и чакам да предприемеш нещо ако освен не искаш стиховете ти да само мечти а не реалност

2009-12-11T20:21:20+02:00
When_an_angel_cry (Мони)

Кратко ,но съдържателно!Харесва ми!

2006-11-09T23:10:50+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0