Nov 9, 2006, 5:58 PM

Изгубена любов

Poetry

1.3K 0 2

В нощта скитам сама,
лутам се в измами и лъжа
къде си ти сега, да стоплиш моята душа?
Сърцето ми ранено, страда за твоята топлина,
но ти не ще се върнеш сега
за да слеем нашите тела в нощта,
под закрилата на любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

davidbentley (Иван Николов)

никъде не съм тръгнал седа и чакам да предприемеш нещо ако освен не искаш стиховете ти да само мечти а не реалност

2009-12-11T20:21:20+02:00
When_an_angel_cry (Мони)

Кратко ,но съдържателно!Харесва ми!

2006-11-09T23:10:50+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0