14 jul 2020, 11:16

Изгубена обич

899 2 1

Времето разделя ни, но зная 

някой ден отново ще ни събере.

Тръгнем ли със тебе към безкрая

под небе от радост и любов - море. 

 

Като птици волно ще летим.

Тъй свободни и щастливи. 

Не забравяй, че света със тебе си делим.

Правим цветни дните тъжни, сиви. 

 

Тръгвам аз на север, ти на юг. 

Сбогом казваме си ний отново. 

Не забравили, че сме един за друг..

Жалостно си търсим нещо ново.

 

Ти със нея ще градиш,

щастие ще търсиш безнадеждно.

Вечер докато заспиш

за лицето ми ще мислиш нежно. 

 

Аз ще тръгна с него днес,

на далеч от твоето лице.

Няма да опиташ да ме спреш,

няма да ми подадеш ръце. 

 

Но ще минат дните изведнъж,

младостта ще хвръкне в небесата.

Ще се търсим и на шир и длъж.

Ще проклинаме със теб съдбата. 

 

Че без тебе аз живях,

че без мене беше ти.

Всеки ден за теб копнях.

Аз бях в твоите мечти. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...