14 июл. 2020 г., 11:16

Изгубена обич 

  Поэзия » Любовная
508 2 1

Времето разделя ни, но зная 

някой ден отново ще ни събере.

Тръгнем ли със тебе към безкрая

под небе от радост и любов - море. 

 

Като птици волно ще летим.

Тъй свободни и щастливи. 

Не забравяй, че света със тебе си делим.

Правим цветни дните тъжни, сиви. 

 

Тръгвам аз на север, ти на юг. 

Сбогом казваме си ний отново. 

Не забравили, че сме един за друг..

Жалостно си търсим нещо ново.

 

Ти със нея ще градиш,

щастие ще търсиш безнадеждно.

Вечер докато заспиш

за лицето ми ще мислиш нежно. 

 

Аз ще тръгна с него днес,

на далеч от твоето лице.

Няма да опиташ да ме спреш,

няма да ми подадеш ръце. 

 

Но ще минат дните изведнъж,

младостта ще хвръкне в небесата.

Ще се търсим и на шир и длъж.

Ще проклинаме със теб съдбата. 

 

Че без тебе аз живях,

че без мене беше ти.

Всеки ден за теб копнях.

Аз бях в твоите мечти. 

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??