Jul 14, 2020, 11:16 AM

Изгубена обич

  Poetry » Love
895 2 1

Времето разделя ни, но зная 

някой ден отново ще ни събере.

Тръгнем ли със тебе към безкрая

под небе от радост и любов - море. 

 

Като птици волно ще летим.

Тъй свободни и щастливи. 

Не забравяй, че света със тебе си делим.

Правим цветни дните тъжни, сиви. 

 

Тръгвам аз на север, ти на юг. 

Сбогом казваме си ний отново. 

Не забравили, че сме един за друг..

Жалостно си търсим нещо ново.

 

Ти със нея ще градиш,

щастие ще търсиш безнадеждно.

Вечер докато заспиш

за лицето ми ще мислиш нежно. 

 

Аз ще тръгна с него днес,

на далеч от твоето лице.

Няма да опиташ да ме спреш,

няма да ми подадеш ръце. 

 

Но ще минат дните изведнъж,

младостта ще хвръкне в небесата.

Ще се търсим и на шир и длъж.

Ще проклинаме със теб съдбата. 

 

Че без тебе аз живях,

че без мене беше ти.

Всеки ден за теб копнях.

Аз бях в твоите мечти. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....