14.07.2020 г., 11:16

Изгубена обич

896 2 1

Времето разделя ни, но зная 

някой ден отново ще ни събере.

Тръгнем ли със тебе към безкрая

под небе от радост и любов - море. 

 

Като птици волно ще летим.

Тъй свободни и щастливи. 

Не забравяй, че света със тебе си делим.

Правим цветни дните тъжни, сиви. 

 

Тръгвам аз на север, ти на юг. 

Сбогом казваме си ний отново. 

Не забравили, че сме един за друг..

Жалостно си търсим нещо ново.

 

Ти със нея ще градиш,

щастие ще търсиш безнадеждно.

Вечер докато заспиш

за лицето ми ще мислиш нежно. 

 

Аз ще тръгна с него днес,

на далеч от твоето лице.

Няма да опиташ да ме спреш,

няма да ми подадеш ръце. 

 

Но ще минат дните изведнъж,

младостта ще хвръкне в небесата.

Ще се търсим и на шир и длъж.

Ще проклинаме със теб съдбата. 

 

Че без тебе аз живях,

че без мене беше ти.

Всеки ден за теб копнях.

Аз бях в твоите мечти. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...