20 feb 2008, 17:16

Изгубено...

  Poesía
1.1K 0 23

         

Къде си, мое мъничко детенце,

празнуваш ли рождения си ден?

И късаш ли поредното цветенце

от приказния рай благословен?

 

Тъгуваш ли за майчината ласка,

сънуваш ли семейното гнездо?

Рисуваш ли със слънчева окраска

щастливото си детско тържество?

 

Запяваш ли любимата си песен

и скачаш ли от радост по брега?

Разказваш ли, от спомени унесен,

за селската ромолеща река?

 

Обличаш ли любимите си дрехи,

закусваш ли със маминия пай?

Отпиваш ли от спортните успехи,

завръщаш ли се в родния си край...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...