20 feb 2008, 17:16

Изгубено...

  Poesía
1.1K 0 23

         

Къде си, мое мъничко детенце,

празнуваш ли рождения си ден?

И късаш ли поредното цветенце

от приказния рай благословен?

 

Тъгуваш ли за майчината ласка,

сънуваш ли семейното гнездо?

Рисуваш ли със слънчева окраска

щастливото си детско тържество?

 

Запяваш ли любимата си песен

и скачаш ли от радост по брега?

Разказваш ли, от спомени унесен,

за селската ромолеща река?

 

Обличаш ли любимите си дрехи,

закусваш ли със маминия пай?

Отпиваш ли от спортните успехи,

завръщаш ли се в родния си край...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...