20.02.2008 г., 17:16

Изгубено...

1.1K 0 23

         

Къде си, мое мъничко детенце,

празнуваш ли рождения си ден?

И късаш ли поредното цветенце

от приказния рай благословен?

 

Тъгуваш ли за майчината ласка,

сънуваш ли семейното гнездо?

Рисуваш ли със слънчева окраска

щастливото си детско тържество?

 

Запяваш ли любимата си песен

и скачаш ли от радост по брега?

Разказваш ли, от спомени унесен,

за селската ромолеща река?

 

Обличаш ли любимите си дрехи,

закусваш ли със маминия пай?

Отпиваш ли от спортните успехи,

завръщаш ли се в родния си край...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...