Feb 20, 2008, 5:16 PM

Изгубено...

  Poetry
1.1K 0 23

         

Къде си, мое мъничко детенце,

празнуваш ли рождения си ден?

И късаш ли поредното цветенце

от приказния рай благословен?

 

Тъгуваш ли за майчината ласка,

сънуваш ли семейното гнездо?

Рисуваш ли със слънчева окраска

щастливото си детско тържество?

 

Запяваш ли любимата си песен

и скачаш ли от радост по брега?

Разказваш ли, от спомени унесен,

за селската ромолеща река?

 

Обличаш ли любимите си дрехи,

закусваш ли със маминия пай?

Отпиваш ли от спортните успехи,

завръщаш ли се в родния си край...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...