Feb 20, 2008, 5:16 PM

Изгубено...

  Poetry
1.1K 0 23

         

Къде си, мое мъничко детенце,

празнуваш ли рождения си ден?

И късаш ли поредното цветенце

от приказния рай благословен?

 

Тъгуваш ли за майчината ласка,

сънуваш ли семейното гнездо?

Рисуваш ли със слънчева окраска

щастливото си детско тържество?

 

Запяваш ли любимата си песен

и скачаш ли от радост по брега?

Разказваш ли, от спомени унесен,

за селската ромолеща река?

 

Обличаш ли любимите си дрехи,

закусваш ли със маминия пай?

Отпиваш ли от спортните успехи,

завръщаш ли се в родния си край...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...