Изгубено лице

Poesía

606 0 1

Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,

скитник по онзи град изгубен,

върви с душа замряла,

в сянката си погубен.

Върви, викът му чезне в тишината,

мрак зловещ нахлува,

небе без луна, без звезди,

върви самотен образ, премръзнал от самотата,

очaквaщ да види някога в огледалото

собствените си усмихнати очи.

Милан Милев

6.10.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Sorbus (Пенко Пенков)

Напротив! Стреми се стихът ти да бъде перфектен... Точно това се нарича поезия. Не се осланяй прекалено на музата си. Жена е тя. Това, да центрираш по средата строфите, не означава че музата ти е била лоялна към теб!

2009-10-07T01:23:47+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0