milan210 (Милан Милев)
130 91
Oct 7, 2009, 12:56 AM

Изгубено лице 

  Poetry
453 0 1

Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,

скитник по онзи град изгубен,

върви с душа замряла,

в сянката си погубен.

 

Върви, викът му чезне в тишината,

мрак зловещ нахлува,

небе без луна, без звезди,

върви самотен образ, премръзнал от самотата,

очaквaщ да види някога в огледалото

собствените си усмихнати очи.

 

Милан Милев

6.10.09

 

© Милан Милев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Напротив! Стреми се стихът ти да бъде перфектен... Точно това се нарича поезия. Не се осланяй прекалено на музата си. Жена е тя. Това, да центрираш по средата строфите, не означава че музата ти е била лоялна към теб!
Random works
: ??:??