Изгубено лице

Poetry

604 0 1

Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,

скитник по онзи град изгубен,

върви с душа замряла,

в сянката си погубен.

Върви, викът му чезне в тишината,

мрак зловещ нахлува,

небе без луна, без звезди,

върви самотен образ, премръзнал от самотата,

очaквaщ да види някога в огледалото

собствените си усмихнати очи.

Милан Милев

6.10.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sorbus (Пенко Пенков)

Напротив! Стреми се стихът ти да бъде перфектен... Точно това се нарича поезия. Не се осланяй прекалено на музата си. Жена е тя. Това, да центрираш по средата строфите, не означава че музата ти е била лоялна към теб!

2009-10-07T01:23:47+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0