milan210 (Милан Милев)
130 91
7 окт. 2009 г., 00:56

Изгубено лице 

  Поэзия
456 0 1

Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,

скитник по онзи град изгубен,

върви с душа замряла,

в сянката си погубен.

 

Върви, викът му чезне в тишината,

мрак зловещ нахлува,

небе без луна, без звезди,

върви самотен образ, премръзнал от самотата,

очaквaщ да види някога в огледалото

собствените си усмихнати очи.

 

Милан Милев

6.10.09

 

© Милан Милев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Напротив! Стреми се стихът ти да бъде перфектен... Точно това се нарича поезия. Не се осланяй прекалено на музата си. Жена е тя. Това, да центрираш по средата строфите, не означава че музата ти е била лоялна към теб!
Предложения
: ??:??