Изгубено лице

7.10.2009 г., 0:56 ч.

Поезия

482 0 1

Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,

скитник по онзи град изгубен,

върви с душа замряла,

в сянката си погубен.

Върви, викът му чезне в тишината,

мрак зловещ нахлува,

небе без луна, без звезди,

върви самотен образ, премръзнал от самотата,

очaквaщ да види някога в огледалото

собствените си усмихнати очи.

Милан Милев

6.10.09

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Sorbus (Пенко Пенков)

2009-10-07T01:23:47+03:00

Напротив! Стреми се стихът ти да бъде перфектен... Точно това се нарича поезия. Не се осланяй прекалено на музата си. Жена е тя. Това, да центрираш по средата строфите, не означава че музата ти е била лоялна към теб!