Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,
скитник по онзи град изгубен,
върви с душа замряла,
в сянката си погубен.
Върви, викът му чезне в тишината,
мрак зловещ нахлува,
небе без луна, без звезди,
върви самотен образ, премръзнал от самотата,
очaквaщ да види някога в огледалото
собствените си усмихнати очи.
Милан Милев
6.10.09