3 jul 2008, 12:08

Изгуби се нашата любов

  Poesía » Otra
944 1 14
Изгуби се нашата любов.
Останки събирам сега от нея.
Търсих из света суров,
но себе си не можех да намеря.
Почерняха ни светлите надежди,
по тях полепна и катран.
А преди бяха безпогрешни
и не исках за нищо да ги дам.
Изчезна нашата любов,
защото не ценим малките неща.
А преди нищо не оспорваше,
бе готов да браниш любовта.
И аз се изгубих покрай теб,
смалих се като мъничка троха.
Сега живееш ден за ден
и стъпкваш ме долу във прахта.
Нищо не мога да направя,
не си вече същият човек.
Обичта се изгуби във безкрая
и започва живота ми без теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Криси!
  • Тъжен стих..., но щом следва ново начало е добре Поздрави, Вани!!!
  • ДА!
  • Време е за нещо ново!
  • Светле, благодаря!
    Чар, благодаря, че споделяш част от мненията им, а за останалото ще гледам да се пробвам, а каквото излезе

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...