3 jul 2008, 12:08

Изгуби се нашата любов

  Poesía » Otra
941 1 14
Изгуби се нашата любов.
Останки събирам сега от нея.
Търсих из света суров,
но себе си не можех да намеря.
Почерняха ни светлите надежди,
по тях полепна и катран.
А преди бяха безпогрешни
и не исках за нищо да ги дам.
Изчезна нашата любов,
защото не ценим малките неща.
А преди нищо не оспорваше,
бе готов да браниш любовта.
И аз се изгубих покрай теб,
смалих се като мъничка троха.
Сега живееш ден за ден
и стъпкваш ме долу във прахта.
Нищо не мога да направя,
не си вече същият човек.
Обичта се изгуби във безкрая
и започва живота ми без теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Криси!
  • Тъжен стих..., но щом следва ново начало е добре Поздрави, Вани!!!
  • ДА!
  • Време е за нещо ново!
  • Светле, благодаря!
    Чар, благодаря, че споделяш част от мненията им, а за останалото ще гледам да се пробвам, а каквото излезе

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...