3.07.2008 г., 12:08

Изгуби се нашата любов

940 1 14
Изгуби се нашата любов.
Останки събирам сега от нея.
Търсих из света суров,
но себе си не можех да намеря.
Почерняха ни светлите надежди,
по тях полепна и катран.
А преди бяха безпогрешни
и не исках за нищо да ги дам.
Изчезна нашата любов,
защото не ценим малките неща.
А преди нищо не оспорваше,
бе готов да браниш любовта.
И аз се изгубих покрай теб,
смалих се като мъничка троха.
Сега живееш ден за ден
и стъпкваш ме долу във прахта.
Нищо не мога да направя,
не си вече същият човек.
Обичта се изгуби във безкрая
и започва живота ми без теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Криси!
  • Тъжен стих..., но щом следва ново начало е добре Поздрави, Вани!!!
  • ДА!
  • Време е за нещо ново!
  • Светле, благодаря!
    Чар, благодаря, че споделяш част от мненията им, а за останалото ще гледам да се пробвам, а каквото излезе

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...