3.07.2008 г., 12:08

Изгуби се нашата любов

943 1 14
Изгуби се нашата любов.
Останки събирам сега от нея.
Търсих из света суров,
но себе си не можех да намеря.
Почерняха ни светлите надежди,
по тях полепна и катран.
А преди бяха безпогрешни
и не исках за нищо да ги дам.
Изчезна нашата любов,
защото не ценим малките неща.
А преди нищо не оспорваше,
бе готов да браниш любовта.
И аз се изгубих покрай теб,
смалих се като мъничка троха.
Сега живееш ден за ден
и стъпкваш ме долу във прахта.
Нищо не мога да направя,
не си вече същият човек.
Обичта се изгуби във безкрая
и започва живота ми без теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Криси!
  • Тъжен стих..., но щом следва ново начало е добре Поздрави, Вани!!!
  • ДА!
  • Време е за нещо ново!
  • Светле, благодаря!
    Чар, благодаря, че споделяш част от мненията им, а за останалото ще гледам да се пробвам, а каквото излезе

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...