Jul 3, 2008, 12:08 PM

Изгуби се нашата любов

  Poetry » Other
939 1 14
Изгуби се нашата любов.
Останки събирам сега от нея.
Търсих из света суров,
но себе си не можех да намеря.
Почерняха ни светлите надежди,
по тях полепна и катран.
А преди бяха безпогрешни
и не исках за нищо да ги дам.
Изчезна нашата любов,
защото не ценим малките неща.
А преди нищо не оспорваше,
бе готов да браниш любовта.
И аз се изгубих покрай теб,
смалих се като мъничка троха.
Сега живееш ден за ден
и стъпкваш ме долу във прахта.
Нищо не мога да направя,
не си вече същият човек.
Обичта се изгуби във безкрая
и започва живота ми без теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Криси!
  • Тъжен стих..., но щом следва ново начало е добре Поздрави, Вани!!!
  • ДА!
  • Време е за нещо ново!
  • Светле, благодаря!
    Чар, благодаря, че споделяш част от мненията им, а за останалото ще гледам да се пробвам, а каквото излезе

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...