17 mar 2017, 21:41

Изгубих си думите 

  Poesía » De amor
497 2 3

Изгубих си думите.
Бяха красиви. И много.
Като наниз от перли
в копнежност и смут. 
Пресрещна ги крепост 
от тайни, предели,
неизречени сълзи,
отрицание, студ...
Но аз вярвам в чудатости
дори да са въглени,
в искри ще възкръснат
и звездите запалят –
живи, не стъклени
от топъл, тих пламък,
закъснял и посвоему луд,

 

Galaxi

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??