Изгубих си думите
Изгубих си думите.
Бяха красиви. И много.
Като наниз от перли
в копнежност и смут.
Пресрещна ги крепост
от тайни, предели,
неизречени сълзи,
отрицание, студ...
Но аз вярвам в чудатости
дори да са въглени,
в искри ще възкръснат
и звездите запалят –
живи, не стъклени
от топъл, тих пламък,
закъснял и посвоему луд,
Galaxi
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
