17.03.2017 г., 21:41 ч.

Изгубих си думите 

  Поезия » Любовна
496 2 3

Изгубих си думите.
Бяха красиви. И много.
Като наниз от перли
в копнежност и смут. 
Пресрещна ги крепост 
от тайни, предели,
неизречени сълзи,
отрицание, студ...
Но аз вярвам в чудатости
дори да са въглени,
в искри ще възкръснат
и звездите запалят –
живи, не стъклени
от топъл, тих пламък,
закъснял и посвоему луд,

 

Galaxi

© Галина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??