Изгубих си думите

Mar 17, 2017, 9:41 PM

Poetry » Love

510 2 3

Изгубих си думите.
Бяха красиви. И много.
Като наниз от перли
в копнежност и смут.
Пресрещна ги крепост
от тайни, предели,
неизречени сълзи,
отрицание, студ...
Но аз вярвам в чудатости
дори да са въглени,
в искри ще възкръснат
и звездите запалят –
живи, не стъклени
от топъл, тих пламък,
закъснял и посвоему луд,

Galaxi

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

galaxi (Галина)

2017-03-18T20:46:30+02:00

Благодаря ви, Веси, Звездичке!
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-18T12:08:23+02:00

Истински бисер е този твой стих, много добре подреден и написан, с мека метафора и ефирно послание!!!!!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-18T07:20:23+02:00

Оригинално, кратко и въздействащо стихче! Браво!

Изгубих си думите

Свързани произведения

Comments

Random works