25 ago 2012, 10:27

Изгубих същността си...

Poesía » Otra

1.9K 0 2

Изгубих същността си...

Изгубих същността си,

а може би пък ти ми я отне.

Аз толкова обичах и се радвах -

сега сълза съм, от голямото море.

Сега се сливам с вълните.

Сега просторът ми се вижда до безкрай.

Сега събирам се в шепа

и изгубвам себе си до край.

Отвори очи - огледай се...

Виж болката, която в мен расте.

За една усмивка твоя -

бих преплувала безширното море!

Катя Михайлова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0