Изгубих същността си...
Изгубих същността си...
Изгубих същността си,
а може би пък ти ми я отне.
Аз толкова обичах и се радвах -
сега сълза съм, от голямото море.
Сега се сливам с вълните.
Сега просторът ми се вижда до безкрай.
Сега събирам се в шепа
и изгубвам себе си до край.
Отвори очи - огледай се...
Виж болката, която в мен расте.
За една усмивка твоя -
бих преплувала безширното море!
Катя Михайлова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Михайлова Todos los derechos reservados
