Изгубих същността си...

25.08.2012 г., 10:27 ч.

Поезия » Друга

1602 0 2

Изгубих същността си...

Изгубих същността си,

а може би пък ти ми я отне.

Аз толкова обичах и се радвах -

сега сълза съм, от голямото море.

Сега се сливам с вълните.

Сега просторът ми се вижда до безкрай.

Сега събирам се в шепа

и изгубвам себе си до край.

Отвори очи - огледай се...

Виж болката, която в мен расте.

За една усмивка твоя -

бих преплувала безширното море!

Катя Михайлова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.