Изгубих същността си...
Изгубих същността си,
а може би пък ти ми я отне.
Аз толкова обичах и се радвах -
сега сълза съм, от голямото море.
Сега се сливам с вълните.
Сега просторът ми се вижда до безкрай.
Сега събирам се в шепа
и изгубвам себе си до край.
Отвори очи - огледай се...
Виж болката, която в мен расте.
За една усмивка твоя -
бих преплувала безширното море!
Катя Михайлова
© Катя Михайлова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
