KatiaMihailova (Катя Михайлова)
21

25 авг. 2012 г., 10:27

Изгубих същността си...

Поэзия » Другая

1.9K 0 2

Изгубих същността си...

Изгубих същността си,

а може би пък ти ми я отне.

Аз толкова обичах и се радвах -

сега сълза съм, от голямото море.

Сега се сливам с вълните.

Сега просторът ми се вижда до безкрай.

Сега събирам се в шепа

и изгубвам себе си до край.

Отвори очи - огледай се...

Виж болката, която в мен расте.

За една усмивка твоя -

бих преплувала безширното море!

Катя Михайлова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬