Изгубвайки се

14 ene 2008, 11:31

Poesía » De amor

535 0 6

Вървя, позната пътека,

изгубвам се в спомени,

нозете газят шума мека

от случвания отронени.

Изминалото сътворено,

лек допир, плаха страст,

ювелирно е претворено,

било е, ще остане в нас.

Очи две търся с поглед,

в тях да се огледам пак.

Вървя, ала копнея полет,

общ нежен полет в мрак.

Пеещ миг да ми дариш

изваян клавирно в мен,

ясен знак, да прогориш

непонятното в моя ден.

Елексир горчив да пия,

насипан в твоите ръце,

изгубвайки да разкрия

енигмата - едно сърце...

(а)

13.01.2008г

(цикъл "Бяло перо")

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.