Изгубвайки се
Вървя, позната пътека,
изгубвам се в спомени,
нозете газят шума мека
от случвания отронени.
Изминалото сътворено,
лек допир, плаха страст,
ювелирно е претворено,
било е, ще остане в нас.
Очи две търся с поглед,
в тях да се огледам пак.
Вървя, ала копнея полет,
общ нежен полет в мрак.
Пеещ миг да ми дариш
изваян клавирно в мен,
ясен знак, да прогориш
непонятното в моя ден.
Елексир горчив да пия,
насипан в твоите ръце,
изгубвайки да разкрия
енигмата - едно сърце...
(а)
13.01.2008г
(цикъл "Бяло перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
