ИЗХАБЕНИ СА ДУМИТЕ
Изхабени са думите, тропат във руслото.
Всичко еднакво е... чак до отровност.
Разсъблякохме правдата, гледахме глупаво,
всяка малка причина пришихме с условност.
Непонятно първични сме, викаме в празното
и не виждаме вече дори светлината.
Пременихме постелите, мръсни до скъсване
и със бяло покрихме се - сякаш на сватба.
Но крещящо е черното, вътре... в душите ни -
и дори да перем, все сапунът не стига.
Захабени сме умствено, всичко е свинщина,
във помията сгазихме всеки поминък.
И заграчихме с гарвани - все песнопойни сме.
Що намерим - кълвем до месо... за разплата.
И високо да литнем, ще трябва да помним,
че еднаква след всички ни Е... миризмата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
