Изхабени са думите, тропат във руслото.
Всичко еднакво е... чак до отровност.
Разсъблякохме правдата, гледахме глупаво,
всяка малка причина пришихме с условност.
Непонятно първични сме, викаме в празното
и не виждаме вече дори светлината.
Пременихме постелите, мръсни до скъсване
и със бяло покрихме се - сякаш на сватба.
Но крещящо е черното, вътре... в душите ни -
и дори да перем, все сапунът не стига.
Захабени сме умствено, всичко е свинщина,
във помията сгазихме всеки поминък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up