8 nov 2022, 19:04

Изкупление ...

457 1 0

Не всичко се прощава в този свят

Дори на Ония не ни прощават

и запокитени във личния си ад

звезди копнеем, а във мрак оставаме

 

И всяка капка дъжд душа задавя

листа обрулени кат' въглени горят

не спират те- пороите във душата ни

и от мъгла не виждаме напреде път

 

И гръмотевици и мълнии небесни

разкъсват хищно тяло и душа

душите ни се лутат в неизвестното

без път напред или пък мост назад

 

Осъдени така нии Бога молим

за прошка на отминали злини

Но може би и Бог ни е забравил

и да се мъчим ни е отредил...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...