8.11.2022 г., 19:04

Изкупление ...

458 1 0

Не всичко се прощава в този свят

Дори на Ония не ни прощават

и запокитени във личния си ад

звезди копнеем, а във мрак оставаме

 

И всяка капка дъжд душа задавя

листа обрулени кат' въглени горят

не спират те- пороите във душата ни

и от мъгла не виждаме напреде път

 

И гръмотевици и мълнии небесни

разкъсват хищно тяло и душа

душите ни се лутат в неизвестното

без път напред или пък мост назад

 

Осъдени така нии Бога молим

за прошка на отминали злини

Но може би и Бог ни е забравил

и да се мъчим ни е отредил...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...