8.11.2022 г., 19:04

Изкупление ...

463 1 0

Не всичко се прощава в този свят

Дори на Ония не ни прощават

и запокитени във личния си ад

звезди копнеем, а във мрак оставаме

 

И всяка капка дъжд душа задавя

листа обрулени кат' въглени горят

не спират те- пороите във душата ни

и от мъгла не виждаме напреде път

 

И гръмотевици и мълнии небесни

разкъсват хищно тяло и душа

душите ни се лутат в неизвестното

без път напред или пък мост назад

 

Осъдени така нии Бога молим

за прошка на отминали злини

Но може би и Бог ни е забравил

и да се мъчим ни е отредил...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...