Не всичко се прощава в този свят
Дори на Ония не ни прощават
и запокитени във личния си ад
звезди копнеем, а във мрак оставаме
И всяка капка дъжд душа задавя
листа обрулени кат' въглени горят
не спират те- пороите във душата ни
и от мъгла не виждаме напреде път
И гръмотевици и мълнии небесни
разкъсват хищно тяло и душа
душите ни се лутат в неизвестното
без път напред или пък мост назад ...