Не всичко се прощава в този свят

Дори на Ония не ни прощават

и запокитени във личния си ад

звезди копнеем, а във мрак оставаме

И всяка капка дъжд душа задавя

листа обрулени кат' въглени горят

не спират те- пороите във душата ни

и от мъгла не виждаме напреде път

И гръмотевици и мълнии небесни

разкъсват хищно тяло и душа

душите ни се лутат в неизвестното

без път напред или пък мост назад

Осъдени така нии Бога молим

за прошка на отминали злини

Но може би и Бог ни е забравил

и да се мъчим ни е отредил...