Изкуствен смях

17 ago 2012, 9:42

Poesía » Filosófica

753 0 2

Тъжен клоун, с усмивка наобратно,

от съдбата безпощадно удрян многократно.

Клепачите тъгуват и смирено падат,

сълзи от злобата на хората се раждат.

Публиката е удовлетворена, щастлива,

а клоунът безвъзвратно вътрешно умира.

С тропот на сцената се срива,

прахоляк и кръв, но защо ли никой не унива...

Клоунът бе безмилостно сразен,

смехът не му се отрази добре онзи ден.

Смърт, подарена на човека в обектива,

светът с "палячото" за жалост си загива.

Да видим, щом падне и последният гримиран,

кой ще легне долу, мъртъв и безжизнен.

Да видим докога смехът ще е от полза,

изкуствен и роден от зелената банкнота.

Рано или късно обаче, знае само робът,

последен на всеки ще се смее гробът!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sara-charis (Сара Дочева)

2012-08-20T23:42:00+03:00

Библията е книгата даваща най-много смисъл и мъдрост у един човешки живот!!! Поздрав!
mimamina (Мина Конарова)

2012-08-17T10:37:25+03:00

Рано или късно обаче, знае само робът,
последен на всеки ще се смее гробът!

Това е единственото сигурно, което ще се случи!
Поздрав!