Тъжен клоун, с усмивка наобратно,
от съдбата безпощадно удрян многократно.
Клепачите тъгуват и смирено падат,
сълзи от злобата на хората се раждат.
Публиката е удовлетворена, щастлива,
а клоунът безвъзвратно вътрешно умира.
С тропот на сцената се срива,
прахоляк и кръв, но защо ли никой не унива...
Клоунът бе безмилостно сразен,
смехът не му се отрази добре онзи ден.
Смърт, подарена на човека в обектива,
светът с "палячото" за жалост си загива. ...