Изкуствен смях
Тъжен клоун, с усмивка наобратно,
от съдбата безпощадно удрян многократно.
Клепачите тъгуват и смирено падат,
сълзи от злобата на хората се раждат.
Публиката е удовлетворена, щастлива,
а клоунът безвъзвратно вътрешно умира.
С тропот на сцената се срива,
прахоляк и кръв, но защо ли никой не унива...
Клоунът бе безмилостно сразен,
смехът не му се отрази добре онзи ден.
Смърт, подарена на човека в обектива,
светът с "палячото" за жалост си загива.
Да видим, щом падне и последният гримиран,
кой ще легне долу, мъртъв и безжизнен.
Да видим докога смехът ще е от полза,
изкуствен и роден от зелената банкнота.
Рано или късно обаче, знае само робът,
последен на всеки ще се смее гробът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Ценов Всички права запазени
Поздрав!
