Изкуствен смях

Aug 17, 2012, 9:42 AM

Poetry » Phylosophy

752 0 2

Тъжен клоун, с усмивка наобратно,

от съдбата безпощадно удрян многократно.

Клепачите тъгуват и смирено падат,

сълзи от злобата на хората се раждат.

Публиката е удовлетворена, щастлива,

а клоунът безвъзвратно вътрешно умира.

С тропот на сцената се срива,

прахоляк и кръв, но защо ли никой не унива...

Клоунът бе безмилостно сразен,

смехът не му се отрази добре онзи ден.

Смърт, подарена на човека в обектива,

светът с "палячото" за жалост си загива.

Да видим, щом падне и последният гримиран,

кой ще легне долу, мъртъв и безжизнен.

Да видим докога смехът ще е от полза,

изкуствен и роден от зелената банкнота.

Рано или късно обаче, знае само робът,

последен на всеки ще се смее гробът!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sara-charis (Сара Дочева)

2012-08-20T23:42:00+03:00

Библията е книгата даваща най-много смисъл и мъдрост у един човешки живот!!! Поздрав!
mimamina (Мина Конарова)

2012-08-17T10:37:25+03:00

Рано или късно обаче, знае само робът,
последен на всеки ще се смее гробът!

Това е единственото сигурно, което ще се случи!
Поздрав!