22 may 2022, 21:06

Изкуство

  Poesía » Civil
525 0 0

Изкуство
 

Времето назад, остава пусто - 
обрано от всяка светска суета. 
Всеки миг напред градя с изкуство, 
и така до... където извървя!

 

Тревогите са луксозна дреха
в която, не мога да се побера,
умът ми, тези мисли е отрекъл - 
сърцето тихо легна във мира!

 

Времето ми напълно оправдано
е в ритмичност на сърдечния ми пулс,
денят оглежда слънчевото огледало, 
луната свива одеало, да приспя нощес!

 

Душата ми намира половинка
с която безсловесно се разбира
в безкрайното да магнетизира
човешкото ни бързане - в щастливо!

 

И всеки миг е избор от желания
в личното ни търсене на истина,
без вина, в илюзия и оправдания 
в живота, най - голямото изкуство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...