22 may 2022, 21:06

Изкуство

  Poesía » Civil
524 0 0

Изкуство
 

Времето назад, остава пусто - 
обрано от всяка светска суета. 
Всеки миг напред градя с изкуство, 
и така до... където извървя!

 

Тревогите са луксозна дреха
в която, не мога да се побера,
умът ми, тези мисли е отрекъл - 
сърцето тихо легна във мира!

 

Времето ми напълно оправдано
е в ритмичност на сърдечния ми пулс,
денят оглежда слънчевото огледало, 
луната свива одеало, да приспя нощес!

 

Душата ми намира половинка
с която безсловесно се разбира
в безкрайното да магнетизира
човешкото ни бързане - в щастливо!

 

И всеки миг е избор от желания
в личното ни търсене на истина,
без вина, в илюзия и оправдания 
в живота, най - голямото изкуство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....