22 мая 2022 г., 21:06

Изкуство

528 0 0

Изкуство
 

Времето назад, остава пусто - 
обрано от всяка светска суета. 
Всеки миг напред градя с изкуство, 
и така до... където извървя!

 

Тревогите са луксозна дреха
в която, не мога да се побера,
умът ми, тези мисли е отрекъл - 
сърцето тихо легна във мира!

 

Времето ми напълно оправдано
е в ритмичност на сърдечния ми пулс,
денят оглежда слънчевото огледало, 
луната свива одеало, да приспя нощес!

 

Душата ми намира половинка
с която безсловесно се разбира
в безкрайното да магнетизира
човешкото ни бързане - в щастливо!

 

И всеки миг е избор от желания
в личното ни търсене на истина,
без вина, в илюзия и оправдания 
в живота, най - голямото изкуство!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...