May 22, 2022, 9:06 PM

Изкуство

  Poetry » Civic
516 0 0

Изкуство
 

Времето назад, остава пусто - 
обрано от всяка светска суета. 
Всеки миг напред градя с изкуство, 
и така до... където извървя!

 

Тревогите са луксозна дреха
в която, не мога да се побера,
умът ми, тези мисли е отрекъл - 
сърцето тихо легна във мира!

 

Времето ми напълно оправдано
е в ритмичност на сърдечния ми пулс,
денят оглежда слънчевото огледало, 
луната свива одеало, да приспя нощес!

 

Душата ми намира половинка
с която безсловесно се разбира
в безкрайното да магнетизира
човешкото ни бързане - в щастливо!

 

И всеки миг е избор от желания
в личното ни търсене на истина,
без вина, в илюзия и оправдания 
в живота, най - голямото изкуство!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...