Измамен силует

12 oct 2008, 16:51

Poesía

635 0 4

Вълшебни капчици синджирно падат от звездите.

Ръждиви сенки плуват в мръсната вода.

Сред вятъра, разбъркал яростно вълните,

съзрях размазан - силуетът на жена.

Успях със погледи да уловя делфините,

сякаш вързани за нейната коса.

Дочувах шепот - гласът на самодивите,

който мамеше далече от брега.

Вървях към бездната, привлечен от очите и,

а те, примигвайки, ме викаха - ела!

Погуби ме зеленото в отвора на зениците -

цветът на блатото, а не на морската вода.

Магията изсмукваше ми силите.

Потъвах, а си мислех, че летя.

И къде, по дяволите, са делфините?

Две грозни жаби ровеха до мен в калта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.